Какво е графичният дизайн? Част три: Шрифт

Функцията на шрифта е да даде глас на мислите ни, идеите ни върху някакъв носител, но и да привлекат вниманието на читателя. Но главната му цел е да бъде лесно четим за всеки човек. Има много различни шрифтови начертания, които ни позволяват да изразим емоция, идея и да вдъхне определено настроение. Но за да получим нужния, ефект трябва шрифтът да е в хармония с другите елементи на дизайна (цвета и илюстрацията).

Какво е шрифтът?

Когато човешкото око види буква, мозъкът веднага прави асоциация с определен звук, която заедно с други букви създава идея или образ в ума ни.

Но най-важната особенност на шрифта е неговото начертание. В зависимост от него шрифтовете се подреждат в групи. Основните са:
– Готически – характерни с тежкото си начертание и много орнаменти, трудно четими;
– Антиква (серифи) – характерни със завършващи щрихи на края на буквата;
– Ренесансова антиква – удобни за четене, елегантни и класически;
– Барокова антиква – най-четивните шрифтове, използвани за основен текст в книги, вестници, списания и т.н.;
– Класицистична антиква – характерното за тях е силният контраст между дебели и тънки щрихи, не са добри за основен текст, но се използват масово в заглавията на вестникарските издания;
– Гротескови – характеризират се с чиста, отворена и правилна геометрична форма и без серифи
– Ежиптиен – базиран на серифните шрифтове, но при тях серифът е правоъгълен;
– Ръкописни – те имитират ръкописа, към тях спадат и курсивните начертания, трудни за четене;
– Разни – в тази категория влизат шрифтове, които имат странни начертания;

Типографските мерки или термините са използвани за описването на големината на кегела на буквата. Французинът Франсоа Дидро създава система за измерване на височината на буквите с мерна единица пункт, която днес е международна мярка за определяне на кегела.

Начертанието на шрифта, кегела и позицията придават на всеки продукт определена визуална форма. Но при боравенето с шрифтове трябва да се обърне голямо внимание на композицията и четливостта им. Ако продуктът е за по-възрастни граждани, е по-добре да се използва по-голям кегел, за да е по-лесно четенето.

Другата страна е междуредието (дурхшус), ако то е твърде голямо окото започва да се лута и губи началото на следващия ред, което затруднява четенето. За това балансът между кегел и междуредие е съществен за приятно и ефективно четене.
 

 Пример PDF

Шрифтът също трябва да се композира добре. При голямоформатни издания като вестниците, е изчислено, че четивността се подобрява, ако текстът е разделен на 5 или 6 колони при таблоиден форма. От тук идва и въпросът за дължината на реда. Той не трябва да е твърде дълъг, защото окото ще се затрудни да намери бързо и плавно следващия ред. Но ако шрифтът е с голям кегел, то редовете не трябва да са прекалено къси, за да нарушат мястото между думите и да разбият четивността на текста. Тук всичко почива на оптичния баланс, колко по-добър е той, толкова по-лесно четивен е текстът.

Подравняването също играе важна роля в композицията на текста. Центрираните текстове са трудно четивен заради разместеното начало на всеки ред и окото изпитва трудност при четенето им. Ляворавненият текст е най-четивен, защото започва от една и съща позиция в ляво и завършва на различна в дясно, но окото автомоатично се наглася по лявата част и лесно открива следващия ред. При дясното равнение имаме подобен проблем както при центрирания текст. Двустранно равненият текст при малки колони и не добър пренос създава големи бели дупки между думите, които го загрозяват.

Центрирани, дясно и двустранно равнени текстове трябва да се използват само в случай на отличаване на кратък текст.

Разредката между думите играе също много важна роля в оформянето на един текст. Използват се два термина кърнинг и тракинг. Кърнингът отговаря за разстоянието между отделните буква, а тракингът за разстоянието между думи. Но трябва да се внимава с използването на тези две настройки, защото те могат да повлияят на четивността на текста.

Друга характерна част от шрифта е теглото му, или плътността на шрифта. Стиловите начертания на един шрифт могат да бъдат много тясно, обикновено, курсивно и т.н., а във всяко начертание има различни вариации, светло, обикновено, получерно, черен, тлъст и т.н. От всички тези начертания зависи четивността на текста и неговото въздействие върху читателя. Основно черни и тлъсти начертания се ползват за заглавия, а средно или нормално за основен текст.

Използването на голямо количество шрифтове в едни проект, със сигурност означава тежък типографски шум и какофония във визията. За това се препоръчва използването на максимум две различни шрифтови фамилии в една реклама или издание. Динамиката може да се постигне с използването на различните начертания на една фамилия без да се увеличава шумът.

На последно място, но не и по важност, са белите полета. Това е празното пространство между текста на една страница. Там е мястото за почивка на окото. Благодарение на тях се получава и приятна композиция. Но е важно те да са в баланс с другите елементи в композицията.

Две малки картинки, които показват много добре какво е шрифта.